source: descoperaro

Festival a carui vechime se pierde in praful mileniilor, Holi are loc la inceputul fiecarei primaveri, ca un tribut de culoare, veselie si extaz vizual al unei Indii altminteri cenusii, trista si apasata de povarara mizeriei generalizate si a miliardului de furnici umane care se lupta sa supravietuiasca pentru o noua zi.

In esenta, Holi este celebrata ca o victorie mistica a Binelui impotriva Raului. Sute de milioane de credinciosi isi arunca inhibitiile si se alearga pe strazi si in jurul templelor batranului Hindustan, aruncandu-si unul asupra celuilalt adevarate jerbe de praf viu colorat. Spre sfarsitul zilei, oamenii aprind focuri care comemoreaza povestea lui Prahlada, un erou al mitologiei hinduse, devot al zeului Visnu.

Focurile aprinse readuc in memoria colectiva focul din care Prahlada a scapat in mod miraculos, viu si nevatamat, dupa ce Holika, un demon feminin, l-a prins si s-a aruncat cu el in brate intr-un rug funerar. Holika a murit arsa de flacari, pe cand Prahlada a fost protejat de focul devotiunii sale fata de Visnu, zeu al trinitatii hinduse care a vegheat asupra credinciosului sau. Oceanul de culori cu forma umana prezinta un spectacol care nu poate fi transpus in cuvinte. Imaginile fotoreportajului de mai jos, vorbesc de la sine. Vizionare pacuta!
.
.
.
.
.
.
.
source: holifestivalorg

Holi is one of the major festival of India and is the most vibrant of all. The joys of Holi knows no bound. The festival is celebrated across the four corners of India or rather across the globe. The festival is filled with so much fun and frolic that the very mention of the word ‘Holi’ draws smile and enthusiasm amongst the people. Holi also celebrates the arrival of Spring, a season of joy and hope.

Legend of Holi Festival
Holi is one of the oldest festivals of India. There are many interesting stories associated with the festival’s origin as one moves across the different states from North to South and East to West. Paintings and scriptures depict the roots of the festival. Mythology plays a very important part in narrating the festival of Holi. The most popular stories of Holi origin relates to ‘Holika Dahan’ and Legend of Radha-Krishan.

Story of Holika
Integrally entwined with Holi, is the tradition of ‘Holika Dahan’, which is actually lighting of bonfires. The ritual is symbolic of victory of good over evil and has its root in the legend of demon king Hiranyakashyap who wished to end his blessed son, Prahlad’s life with the help of his sister, Holika who burnt in the fir and no harm occurred to Prahlad. Since then the day is celebrated in victory of good over bad.

Story of Radha and Krishan
The legend of Radha and Krishna is closely linked with this tradition of colors on Holi. Young Krishna, who had a dark complexion was jealous of his beloved Radha’s extremely fair skin. In a mischievous mood, he applied color on Radha’s face. Following this ancient legend, lovers till date long to color their beloved as an expression of love.

Holi Celebrations in India
Holi is famous as Basant Utsav in rural India. It is one of the major festivals in India and is celebrated with extreme enthusiasm and joy. Gulal, abeer and pichkaris are synonymous with the festival. Elaborate plans are made to color the loved ones. Everybody wants to be the first one to color the other. In the ensuing battle of colors, everybody is drowned not just in colors of gulal but also in love and mirth. People love to drench others and themselves in colored water. Gujiyas and other sweets are offered to everyone who comes across to color.

Temples are beautifully decorated at the time of Holi. Idol of Radha is placed on swings and devotees turn the swings singing devotional Holi songs. Now-a-days small plays are organized reflecting the spirit of the festival.

What is remarkably same across the country is the spirit of Holi. Fun, frolic, boisterousness to the extent of buffoonery marks this festival of colors. What more can be expected- when the people get a social sanction to get intoxicated on the bhang, open not just their hearts’ out but also their lungs. And viola, nobody is expected to take offense too, as the norm of the day is, ‘Bura na mano Holi hai’ .
.
.
.
.
.
.
.
.
source: dailymailcouk

From the lavish scenes of Bollywood to the rich spectrum of their cuisine, no other country in the world celebrates colours like India.
So it’s no surprise that spring is being greeted with a festival celebrating just that – colour.
The Lathmar Holi was being celebrated in villages across India today, as thousands of men and women showered themselves in brilliantly coloured powders and millions of flower petals.

The legend behind the festival claims that it is closely associated with Lord Krishna and his principle consort and childhood friend, Radha. Men in traditional dress take on the role of gops (friends of Krishna), while women play gopis (friends of Radha).
The men throw the coloured powders and flowers on the women, who fight back by pretending to beat them with bamboo.
It is claimed that the Hindu deity Krishna, who was dark in colour, was jealous of the fair-coloured Radha. He pestered his foster mother Yasodha about it so much that, fed up, she told him he could change Radha’s skin by sprinkling her with colours.

Krishna and his shepherd friends visited Radha and her cowherd girls on this day and teased her by throwing colours at her. She and the girls responded by chasing them away with the sticks, or lathis.
The bamboo sticks are said to be an expression of Radha’s love – she and the cowherd girls are angry that Krishna and his friends do not live with them all the time.
The Lathmar Holi celebration at Barsana in Mathura is the most famous.
.
.
.
.
.
.
.
source: positiveviajes

Este festival, denominado Holi, se festeja durante la primer luna llena de Marzo, y al día siguiente en India, Bangladesh y Nepal. Es sin duda, una de las fiestas más divertidas del mundo, encontrándose de esta manera entre las que mas concurrencia de turistas tiene teniendo 3 días de duración.

Es un festejo en el que vamos a encontrar ni más ni menos, miles de personas, disfrutando de una manera muy particular, ya que vas a ver a todo el mundo corriendo como niños, evitando ser manchados con agua verde, rosa, amarilla y de los colores que imagines, mientras buscan poder mojar a los demás, siendo protagonistas de una de las mas antiguas tradiciones de India.

En esta fiesta, se celebra la llegada de la primavera, por eso los colores que se usan para esta celebración, se sacan de hierbas que tiñen el agua que según la antigüedad evitaban concebir fiebre causada por el cambio de estación.
.
.
.
.
.
.
source: elenikindiablogspot

Холи е празник на новото начало, на победата на живота над смъртта, на радостта над тъгата, на пъстротата над сивотата. Затова пръскането с разноцветни бои и оцветена вода представлява кулминацията на всеобщото веселие, по време на което се размиват всякакви различия – кастови, икономически, възрастови, полови и прочее.

В народния календар на всяка култура има празник, с който хората отбелязват края на зимата и началото на пролетта. В Индия това е Холи или Холика, известен също и като Васанта махотсав (“Празник на пролетта”), а в Южна Индия – като Кама махотсав (“Празник на бога на любовта Кама”). Според народните вярвания денят на пълнолунието през месец пхалгуна или фалгун (февруари – март) от традиционния хиндуистки календар е последният от старата година, а на следващия започва новата. Началото на новата година съвпада с първия ден на пролетния сезон. Всяка година празникът се чества на различна дата в зависимост от това, кога настъпва пълнолунието.

През настоящата 2012 г. индийците празнуваха Холи на 8 март.

Празникът обединява индийците – брахмани и шудри, богати и бедни, стари и млади, жени и мъже – всички се потапят във вълшебната феерия от багри. Празникът Холи може да се сравни с карнавала във фолклора на народите в Европа и Америка.

Холи е един от най-древните хиндуистки празници, възникнал първоначално като обред в чест на пълнолунието, извършван от омъжените жени за благоденствието и щастието на семействата им. Сведения за празника са съхранени в множество древни текстове, особено в комплекса на хиндуистките пурани. Той е споменат и в драмата “Ратнавали” на великия владетел Харшадева, живял и управлявал в Индия през VII в. сл. Хр. Сцени, изобразяващи празника, са съхранени в множество средновековни платна и храмови скулптури.

Тържествата продължават обикновено три дни. През първия ден на пълнолунието, наречен
Холи пурнима, най-възрастният член на семейството открива празника, като напръсква с цветни бои и оцветена вода своите близки. След това всички излизат по улиците и започват да се забавляват, като се пръскат с помпи с оцветена вода. На третия ден индийците обикновено си ходят на гости и всеки носи бои и оцветена вода, намазва лицата на своите близки и ги пръска с водата. По този начин индийците благославят за здраве и късмет своите роднини и приятели. По-младите оцветяват нозете на по-възрастните в знак на уважение. Оцветяват се също така и изображенията на различни божества – най-вече на Радха и Кришна. След това всички заедно сядат на празничната трапеза. По традиция по време на Холи се пие т. нар. бханг ки тхандаи – освежителна напитка, приготвена от вода и прясно мляко, към която се добавят смлени ядки, най-често бадеми и кашу, както и шафран, черен пипер и бханг – изсушен индийски коноп, придаващ на напитката слаб упойващ ефект.

Тържествата продължават обикновено три дни. През първия ден на пълнолунието, наречен Холи пурнима, най-възрастният член на семейството открива празника, като напръсква с цветни бои и оцветена вода своите близки. След това всички излизат по улиците и започват да се забавляват, като се пръскат с помпи с оцветена вода. На третия ден индийците обикновено си ходят на гости и всеки носи бои и оцветена вода, намазва лицата на своите близки и ги пръска с водата. По този начин индийците благославят за здраве и късмет своите роднини и приятели. По-младите оцветяват нозете на по-възрастните в знак на уважение. Оцветяват се също така и изображенията на различни божества – най-вече на Радха и Кришна. След това всички заедно сядат на празничната трапеза. По традиция по време на Холи се пие т. нар. бханг ки тхандаи – освежителна напитка, приготвена от вода и прясно мляко, към която се добавят смлени ядки, най-често бадеми и кашу, както и шафран, черен пипер и бханг – изсушен индийски коноп, придаващ на напитката слаб упойващ ефект.

В древността и Средновековието боите, наречени гулал, са се приготвяли у дома от оранжевите цветове на дърво, известно като Палаш (Butea frondosa). Днес се използват преди всичко фабрични багрила.

Като всеки друг фолклорен празник Холи е средство за прекъсване, макар и за кратко, на делничната рутина, за “преместване”, макар и символично, във времето и пространството на свещеното, за укрепване на хармонията във Вселената. Холи е натоварен с дълбока религиозна и дори философска символика. Тя е закодирана в най-популярната легенда за възникването на празника, която го обвързва с култа към бог Вишну, и в една по-широка идейна перспектива – с мита за “добрия” демон, верен поклонник на бога. Този “добър” демон се казва Прахлада и е син на царя на демоните Хиранякашипу, чийто брат е убит от бог Вишну в неговото превъплъщение на Земята (аватара) като глиган (вараха). За да отмъсти за смъртта на своя брат, Хиранякашипу става предан поклонник на самия бог Брахма и чрез многогодишна аскеза и вярно служене си спечелва благоразположението на великия Брахма, който пожелава да го възнагради по подобаващ начин. Демонът моли да бъде надарен с безсмъртие, но богът му отказва. Тогава Хиранякашипу казва, че би бил благодарен на Брахма, ако направи така, че да не може да бъде убит нито на небето, нито на земята, нито от бог, нито от човек или животно, нито вътре в покоите си, нито извън тях, нито денем, нито нощем. Брахма благославя верния си последовател и изпълнява желанието му. Така демонът става могъщ и непобедим повелител, който задължава всички, включително и боговете, да го почитат.

Синът му Прахлада обаче е закърмен още от утробата с любов и вярна почит към бог Вишну, защото майка му прекарва месеците на своята бременност в обителта на мъдреца Нарада – един от най-великите последователи на Вишну. Хиранякашипу се опитва по всякакви начини да “превъзпита” своя наследник, но безуспешно. В яростта си, породена от дързостта на Прахлада да отхвърли бащината воля, той предприема какви ли не опити да го убие – заповядва да бъде стъпкан от слонове, хвърля го от скала в дълбока пропаст, дава му отрова, но всеки път Вишну спасява любимия си последовател. Най-накрая Хиранякашипу се обръща с молба за помощ към сестра си, демоницата Холика, която е благословена да бъде неуязвима от огнените пламъци. Готова да помогне на брат си, Холика грабва Прахлада в скута си и влиза в накладения буен огън, но бива изпепелена, а Прахлада остава невредим отново по волята на Вишну. Затова и до днес в навечерието на празника се палят буйни огньове, в които се изгарят изображения на Холика и по този начин се празнува победата на доброто над злото. Този обред се нарича Холика дахан (“Изпепляването на Холика”) и представлява един от най-важните моменти в целия празник, особено в селата и градовете на Северна Индия.

Съгласно продължението на легендата най-накрая Вишну успява окончателно да избави Прахлада от собствения му жесток баща, като се превъплъщава в Нарасимха (“човекът лъв”). В тази си аватара той не е нито бог, нито човек, нито животно, затова е в състояние да унищожи благословения от Брахма Хиранякашипу. Убива го привечер, когато не е нито ден, нито нощ, на прага на двореца му, тоест нито вътре, нито извън покоите му, като го приклещва между бедрата си, тоест демонът не е нито във въздуха, нито на земята. Прахлада се превръща в символ на безграничната вярност и любов на предания поклонник (бхакт) към бога, който го спасява от всяко зло, изпречило се на пътя му. В легендата за Прахлада, а чрез нея и в целия празник Холи, е закодирана още една идея – за потребността на всеки човек поне веднъж в годината да се избавя от демоните вътре в себе си, да изпепелява злото, високомерието, гнева и омразата, които бушуват в душата му.

Във Вриндаван и Матхура – цитаделата на култа към Кришна, Холи се обвързва с легендата за любовта на тъмноликия Кришна към пастирката Радха. Още като юноша – разказва легендата – Кришна завижда на Радха заради светлата й кожа. Когато споделя терзанията си с майка си Яшода, тя го съветва да оцвети лицето на красивата девойка в какъвто цвят иска.Той се вслушва в съвета й и боядисва лицето на любимата си, както и тези на останалите пастирки с различни багрила. И днес по време на празника Холи влюбените младежи пръскат любимите си с цветни бои и оцветена вода, за да изразят чувствата си към тях. Холи се празнува от вишнуитите, особено в Бенгалия, като рожден ден на Чайтаня Махапрабху (1486-1534) – един от най-великите средновековни поети бхакти, поклонници на Кришна.

В Южна Индия легендата свързва Холи с култа към Шива и по-скоро с мита за изпепеления от него бог на любовта Кама. Според мита любимата съпруга на Шива Сати, наричана още Ума, оскърбена от решението на баща си Дакша да не покани съпруга й Шива, се хвърля в пламъците на огъня по време на грандиозно жертвоприношение, организирано от баща й. Завладян от безгранична мъка, богът се отдава на дълбока медитация. След време Сати се преражда като дъщеря на Хималая, повелителя на планините, поради което я наричат Парвати (букв. “планинарката, горянката”). Мъдреците й предричат, че й е отредено отново да стане съпруга на Шива. Тя се установява в покоите му в планината Кайласа и потъва в дълбок транс, като се надява по този начин да привлече вниманието на бога аскет. Усилията й обаче остават напразни. Останалите богове започват да се боят, че в своето отдръпване от света Шива би могъл да причини разрухата на цялата Вселена и затова карат бога на любовта Кама да прониже сърцето му със стрелата на любовта, така че да направи възможна любовта между него и Парвати. Кама се подчинява на волята на останалите богове и изпълнява молбата им. Щом пронизва Шива, той отваря третото си око и в яростта си изпепелява бога на любовта. По-късно Шива се вслушва в горещите молби на преданата съпруга на Кама Рати и го съживява. Жителите на Южна Индия вярват, че Шива е изпепелил Кама точно в деня на Холи и затова на този ден те почитат саможертвата на Камадева в името на любовта и съществуването на света.
.
.
.
.
.
.
source: indiacn

又称霍利节，印度色彩节。节日在公历2、3月间（印度教日历的最后一个月“Phalgun”）是印度教的主要节日，也是印度全国性的大节日，重要程度相当于中国的春节。除印度之外，尼迫尔、斯里兰卡、圭亚那、英国、美国等地的印度人聚居区都会庆祝这一隆重的节日。

　　洒红节是印度纪念黑天神（“Krishna”，“奎师那”或“克里希那”）的节日，另有说法是象征正义战胜邪恶的纪念日。节日持续时间有些地方长达16天到30天。

　　洒红节类似于中国少数民族的泼水节。节日期间，印度人尤其是青年小伙子们通常成群结队，载歌载舞，在篝火旁边尽情跳跃，庆祝春天来临，并互相泼有各种颜色的水，向路人撒各种色粉或水。同时亲朋好友之间还相当流行发祝福短信、交换节日礼物。
.
.
.
.
.
.
source: tiagovchavesblogspot

Festival Holi, também conhecido como “Festival das Cores”, é uma celebração à Krishna e às criações de deus. Ocorre no dia de lua cheia no mês de Phalguna (Março), anunciando a chegada da primavera, dando-lhe as boas vindas e pedindo a benção dos deuses para boas colheitas e fertilidade das terras.

O evento leva milhões de pessoas a ocupar templos e grandes espaços abertos com uma festiva guerra de pós coloridos e água tinturada, numa explosão de cores que atrai fotógrafos do mundo inteiro, na certeza de que obterão ótimas imagens.
.
.
.
.
.
.
source: 3geeb

Holi هو اسم الاحتفال الذي يقوم به أتباع الديانة الهندوسية المنتشرين في الهند ونيبال وسريلانكا، ويبدأ في نهاية شهر فبراير أو الأول من مارس، ولم يستقر الاحتفال على يوم معين نظراً لأنهم ينتظروا حتي يكتمل القمر، وذلك في اليوم الأخير من الشهر القمري.

ويستمر الاحتفال لمدة الـ16 يوماً، وتكون الفقرة الرئيسية فيه هي التراشق بالألوان طوال الوقت، ويتم أيضاً إحتفال أصحاب الديانة الهندوسية به في ماليزيا وغيانا وجنوب أفريقيا وبريطانيا وأمريكا وموريشيوس.

ويقوم الناس في الاحتفال بنفس سلوك أصحاب مهرجان التراشق بالطماطم، حيث أنه يلقوا البودرة الملونة على بعضهم البعض، ورش خراطيم الألوان على بعضهم البعض، ومن ثم يقوموا بالصلاة على روح صاحب الأسطورة “هولي”

الأسطورة مضحكة للغاية وطويلة جداً، ولكننا سنحاول تلخيصها لكم قدر المستطاع، وتروي أن Hiranyakashipu هو ملك عظيم من الشياطين وحصل على نعمة كبيرة في أنه لن يموت على الإطلاق، ولكنه استغلها عن طريق الخطأ وبدأ يتعجرف في الأرض ويتكبر على أي شخص، بل وطالب الجميع بعبادة الآلهة.

ومن هنا لم يرضى ابن هذا الملك الجبار عن سلوك أباه وقام بالتقرب والصلاة إلى الرب “فيشنو” إلى أن أطلق عليه اسم Prahlada أي المحب للإله، وظل ينهى الابن أباه عن السلوكيات الغريبة ولكن دون جدوى.

الأب لم يرضى عن أفعال ابنه فقرر قتله على الفور، حاول في البداية أن يسم ملك الشياطين الجبار ابنه عن طريق السم، ولكن المعجزة حولت هذا السم إلى رحيق في فم الابن، قرر الأب وضع ابنه في غرفة مغلقة مع الثعابين السامة الجائعة، ولكنه بقى على قيد الحياه!!.

قام الملك الجبار بوضع ابنه مع أشد تنين شراسة ولكن لم يفلح الأمر، وداخل المحرقة ولكنه نجا أيضاً ورفضت النار حرقه، ويقال من خلال هذه الأسطورة أن “فيشنو” أمر بحماية الابن من بطش ابيه لذا فإنه لم يمسه سوء على الإطلاق من أفعال ابيه الظالمة.
وبقى أن نفصح عن اسم الابن الملقب بـPrahlada، والذي شاهد كل هذه الأهوال ونجا منها بأعجوبة مضحكة، إنه Holika الذي تم تدليله بـ Holiوتم إقامة هذا الاحتفال على شرفه سنوياً