Subhuman Inhuman Superhuman

source:thefallmagcom
Together with his wife and creative collaborator Michele Lamy, Rick Owens’ work, lifestyle and playful commentary on the fashion industry has attracted interminable curiosity. As for his clothes, the asymmetrical cuts, meticulous draping, and convention-defying design has established his brand as a niche, but, global, empire.

Worn head-to-toe by his fans, a community of high-fashion goths known as “the tribe” sneaker aficionados (thanks to a four-year-long collaboration with Adidas) and outliers from around the world. His shows breed controversy and intrigue without fail, whether it’s using women as human backpacks, as he did for his SS16 CYCLOPS show or the genital-exposing tunics for men for his FW15 men’s show, SPHINX.

His first retrospective, INHUMAN SUBHUMAN SUPERHUMAN, a maze-slash-catwalk-like exhibition at the Triennale il Milano presents this mad world with a look through his fashion archives and logic-defying furniture. The gargantuan ziggurat building looks like a cyber-dystopian Blade Runner scene, making it the perfect space for a designer whose work transgressed the goth from social pariah to the epitome of style goals.

Born in a town on the outskirts of Los Angeles, he is now based in Paris, where he designs his main line, DRKSHDW diffusion line, furniture and sculptures. One such sculpture, whose working title was TURDNADO accompanies you through the exhibition as a colossal, snaking black mass made of Adriatic sand, flowers and some of Rick’s own hair.

While many designers are obfuscated by their designs, often remaining faceless except a few shots of them closing their own shows. Rick Owens’ physicality and his playful dissection of his own image is a crux of the brand. His stores are decorated with various life-life Rick Owens replicas in various states of urination or in some cases, with 2ft lizard tails.

The designer’s penchant for drop-crotch pants and cloud-like ephemera surrounding the body continuously makes clothing interesting, defying the rules of what we imagine certain clothes should have to look like. Although there is a degree of function to his otherworldly form, he once said that every jacket he makes must have pockets to accommodate a book, a passport, and a sandwich.
.
.
.
.
.
.
.
source:dailyluxuryit
Abiti, arredi, accessori, film, opere grafiche e una scultura gigante site-specific, raccontano l’universo creativo di Rick Owens in “Subhuman Inhuman Superhuman”, prima retrospettiva dedicata allo stilista visionario, artista e designer, in scena a La Triennale di Milano.
.
.
.
.
.
.
.
source:hypebeastcn
时装设计大师 Rick Owens 近年一直醉心于时装以外的艺术创作，在 2005 年更发布以卡板、大理石及驼鹿角制作的家具系列，先后于巴黎现代艺术博物馆及洛杉矶当代艺术美术馆展出。最近，意大利米兰三 年展设计博物馆（Triennale di Milano）将策划 Rick Owens 回顾展《Subhuman Inhuman Superhuman》，「总体艺术」(Gesamtkunstwerk) 之形式呈现，展出 Rick Owens 一系列时装及家具、电影、平面设计、出版物藏品和最新雕塑装置，探索他整个作品的论述、创意、进化与演变，看看他如何摧毁现有信仰和偏执,同时破坏封闭的道德观，叩问社会对于美学与接受的问题。各位身处米兰的 Rick Owens 粉丝务必朝圣。
.
.
.
.
.
.
.
source:capitalbg
Около пет години след като през 1994 г. американският дизайнер Рик Оуенс създава едноименната си модна марка, той все още продава дрехите си в малки бройки на различни магазини в Лос Анджелис.

Оуенс сам разнася и показва творенията си. Докато един ден нe получава телефонно обаждане от влиятелния моден редактор на Vogue Андре Леон Тели. Той е видял негови модели на витрината и настоява да го представи на главната редакторка Ана Уинтур. Във френския Vogue тогава вече се появила снимка на Кейт Мос, облечена в черно кожено яке на Оуенс. Скоро след това той получава от Уинтур предложение списанието да подкрепи с производство, модели, организация и реклама първото му модно ревю в Ню Йорк.

Оуенс си спомня, че въпреки зашеметяващата оферта е имал опасения, че специфичната му концепция и стил няма да бъдат приети добре в модната индустрия. Или че няма да се справи със строгия график и изтощителната дисциплина на седмиците на модата. И все пак по-скоро на житейско-философско ниво стига до извода, че предоставената възможност е прекалено значима, за да не се възползва.

За първото си и много успешно ревю през 2002 г. той избира музика на Иги Поп и Алис Купър, на които е фен и до днес. През 2003 г. заедно със своята съпруга и муза Мишел Лами се преместват да живеят и работят в Париж. Свидетелство за ролята му в съвременната мода и дизайн е и наградата за цялостно творчество (2017 г.). на Съвета на американските модни дизайнери.

От 15 декември до 25 март 2018 г. Triennale di Milano показва Subhuman Inhuman Superhuman, първата ретроспектива, изцяло посветена на дизайнера Рик Оуенс. Информацията за съдържанието е оскъдна преди откриването. Това до голяма степен се дължи на силния контрол, който дизайнерът упражнява върху всичко, с което се занимава. “Рик лично избра и двете предназначени за промоция на изложбата в медиите снимки”, казват за “Капитал” организаторите от музея в Милано. Освен дрехи ще бъдат показани също част от линията му мебели, лични архиви, видео, графичен дизайн.

Специално за изложбата с фокус върху еволюцията и вдъхновението в творчество си той е създал голяма скулптурна инсталация. В ретроспективата Оуенс ще разкаже и за влиянието, което са му оказали известни творци, сред които италианският писател Алесандро Манцони, френският художник Марсел Дюшан, италианската художничка Карол Рама. Модният си стил със силно присъствие на минималистични тонове като сиво и черно, екстравагантни асиметрични силуети, маратонки и обувки на високи платформи, той нерядко определя като glunge или “grunge meets glamour”.

Роденият през 1962 г. В Южна Калифорния Рик Оуенс е известен и обичан в модните среди и извън тях предимно заради стабилното присъствие в светогледа и работата му на теми като красота, свобода и толерантност в съвременното общество. На консервативните норми, фалшивия морал и догматизма, срещу които се бори, той противопоставя своята пънкарска и анархистка чувствителност. Както и неизменното си чувство за хумор.