Taichung Convention Center

source: tdesigntw

MAD是來自北京的建築事務所，他們日前受台中市政府委託，進行台中會議中心 – Taichung Convention Center的設計。先講個題外話，獲知這訊息後我稍微google了一下相關資訊，非常可悲的台灣非常少相關的介紹，多是中國或國外blog的介紹…

＂The design is conceived as a continuous weave of architecture and landscape that blurs the boundary between architecture, public space and urban landscape, proposing a futuristic vision based on the East’s naturalistic philosophy.＂
中文翻起來我覺得比較沒有感覺，所以先附上英文版。設計師以山巒為概念，發展出這個形體，讓建築、景觀和城市空間之間的界線變的不再那麼清楚，從而建構出東方的自然美學。

整個設計是一連串的有打折的山型建築，建築師希望能把建築融入地景中。而台中則想藉由這次的合作，讓城市景觀能達到另一個境界，期望能朝世界級的文化之都發展。

我認為這樣一個全新的建築觀點是非常棒的，不過我不覺得台灣的建築師沒有這樣的能力，只是市場的結果造成這景象。這讓我想到之前Koolhaas受訪時談到對台灣建築的感想，他回答：很實際！

而打折的外型也不是單純的造型而已，它可以增進空氣的對流，達到自然降溫的效果。建物整體覆蓋著double photovoltaic glass（我不知道怎麼翻…）也能夠太陽能發電，並且由於它一部分是透明的，也能引進自然光至室內。

整個建案除了在設計哲學、城市景觀上有全新的衝擊之外，在環境保護與節能減碳上也有許多著墨。很期待這個建案完成之時！
.
.
.
.
.
.
.
source: designboom

beijing based MAD architects have sent us in images of their latest project the taichung convention center, their first project in taiwan.

the design is conceived as a continuous weave of architecture and landscape that blurs the boundary between architecture, public space and urban landscape, proposing a futuristic vision based on the east ‘s naturalistic philosophy. the open courtyards that connect the individual ‘mountain’ are integrated into a natural sequence of outdoor spaces. like the quest for a harmonic coexistence between people and nature exemplified by forbidden city and ancient chinese gardens, this project seeks greater meaning in its non-material qualities, spaces encircled with the upmost naturalistic spirit. a single tree, a patch of bamboo, or a pond become central figures of the space.
this approach to sustainable development is based not on technology, but on traditional philosophy and aesthetics. .
.
.
.
.
.
.
source: arch2o

The description which follows, provided by MAD for their Taichung Convention Center Proposal, is a jewel. Of course, on the surface, it’s just like every other grouping of words in which paragraphs are utilized. But buried not so deeply within these paragraphs are not just one, but two reexaminations of conventions which are worth every character they are typed out in. The first lies in the first paragraph, the second is in the third. Both are inspiring and quite needed, new directions for architecture in the future.

The Taichung Convention Center is conceived as a continuous weave of architecture and landscape that blurs the boundary between architecture, public space and city landscape: a futuristic urban vision based on the naturalistic philosophy of the eastern world. It supersedes the block forms long prescribed for projects of this scale. It exists in a natural order of air, wind and light, fostering a resonance between human and nature.

The city of Taichung seeks a metropolitan landmark that goes beyond the local to renew its urban life and redefine the cultural landscape of the city. It will require solid architectural concepts that will launch the city into a new global arena. Today’s landmark buildings are no longer characterized by mere considerations for height, but instead focus on cultural inquiries into our relationship with nature. More than making visual impacts, landmark buildings should foster public recreation and inspire communication and imagination.

The design proposal starts with what is already given. The vibrancy of the natural topography is echoed and further magnified in the crater-shaped forms; therein lies the dialogue of the built and natural worlds, the mutual interplay of space and shape. The surface of the ‘mountains’ is a high-tech, eco-friendly pleated skin system. The smocking-like envelope provides air flow to the building while keeping energy consumption at a minimum by utilizing solar energy.

The core of the building is more an emotion construct: open courtyards in the interior create rhythmic patterns through the space and gesture back to the spatial order exemplified by the Forbidden City and ancient Chinese gardens. This project seeks meaning in its immaterial qualities, in spaces imbued with a sublime natural essence. For all its size, a single tree, a patch of bamboo, or a pond can become the central figures of the space, as they contribute to a meaningful experience for the user. It is sustainability in the sense of sustenance, in the nourishing potential of architecture to connect people to nature and to each other.
By: Matt Davis
.
.
.
.
.
.
.
source: urbanityes

El estudio pequinés MAD Architects ha presentado recientemente el estado actual del diseño para el Taichung Convention Center, que se ubicará en la ciudad taiwanesa del mismo nombre. El proyecto ha sido encargado al estudio directamente por el gobierno local.

El diseño del mismo crea un paisaje urbano artificial que simula un conjunto de volcanes. En su interior se esconderán 216.161 metros cuadrados útiles dedicados a acoger eventos, exposiciones, congresos, etc…

La zigzagueante superficie de la piel exterior del edificio está plagada de células fotovoltaicas para el suministro electrico parcial del conjunto. Los “cráteres” hacen de chimeneas para activar y facilitar la ventilación natural del edificio.
.
.
.
.
.
.
.
source: orgone-design

Sur une commande du gouvernement taïwanais, les architectes MAD de Pékin ont mis au point le «Taichung Convention Center » dont l’architecture se marie parfaitement dans la topologie du paysage. Le centre se présente comme une série de montagnes sont la surface est plissée, ce qui permet en particulier une ventilation naturelle et un éclairage adapté aux cycles de la nature. La structure est respectueuse de l’environnement. Ses ouvertures généreuses relie la vie intérieure au paysage et ses technologies de pointe réduisent l’empreinte carbone des résidents comme des visiteurs.
.
.
.
.
.
.
source: intterior

Пекинските архитекти MAD наскоро завършиха грандиозен ценътр за Тайчунг, Тайван по поръчка на правителството.
Проектът ще се състои от серия подобни на планини сгради плисирани фасади, което позволява естествена вентилация и PV панели за използване и преработка на соларна енергия. В своя проект архитектите искат да интегрират топологията на ландшафта с архитектурата.
[singlepic id=16 w=320 h=240 float=left]Тайчунг изисква от архитектите да разработят забележителен метрополит, който да излезе извън сферата на съществуващите тертипи, да поднови градския живот и да промени културния пейзаж на града, изстрелвайки Тайчунг в листата на световните културни столици. Това задание изисква уникални архитектурни концепции и нов подход в архитектурното мислене.

Така задачата вече не се подчинява на просто архитектурно съобразяване, височина и визуално впечатление, забележителните сгради трябва преди всичко да подпомогнат обществото за отдих и общуване, да вдъхновяват въображението, поставяйки нов поглед върху нашите отношения с културата и природата.
[singlepic id=15 w=320 h=240 float=right]Този проект е замислен като продължителна вълна от архитектура и пейзаж, една футуристична визия, базирана на натуралистичен дух. Дизайнът наследява дългогодишното отношение на китайската архитектура към холистичната интеграция и реда в Космоса, вплитайки същността на източната философия за хормония между човека и природата.

В цялостния облик на този огромен по мащабите си проект, архитектурата вече не съществува като поредица от отделни блокове, а вместо това се проявява като колективна форма. В резултат сградите изникват като естевени образувания и в естествен ред, излизащи сякаш от въздуха, вятъра и светлината, насърчавайки резонанса между човека и природата. Визията на този проект и неговата концепция са същинско вдъхновение. Планините, с унифицираните си фасади, предоставят успокояващо въздействие. Архитектурната формация от кратери едновременно придава облик и повлиява околната среда, отваряки диалог между архитектурата и пейзажа.
[singlepic id=14 w=320 h=240 float=left]Повърхносттите на планините са изработени по високо-технологична, екологична система, наподобяваща плисета. Подобните на кумини отвори позволяват притока на въздушните потоци към сградата, като в същото време се намалява енергийната консумация до минимум чрез използване на слънчева енергия.
Откритите дворове във вътрешността на сградите, който свързват отделните планини са интергрирани в естествена поредица от природни пространства.

Подобно на стремежа на Забранения град и древните китайски градини за по-хармонично съжителство между човека и природата, този проект придава по-голямо значение на нематериалните качества, залагайки на пространства обградени с духа на природата, където едно дърво, пластир от бамбук, или езерце стават централни фигури на пространството. Този подход към устойчиво развитие не се основава на технология, а на традиционните философия и естетика