highlike

Sunyuan & Pengyu

孙原和彭禹
ВС ЮАНЬ И ПЭН ЮЙ

If I die

SUNYUAN & PENGYU

source: thisiscrisp

Work: Sun Yuan & Peng Yu is a duo of Chinese artists whose works are often provocative and treat the most complex issues of modern times.

They are amongst the most controversial artists in China, using a poignant and disturbing hyperrealism.

Their installations offer a vision of the human condition in the modern world, mistreating our beliefs and pointing out our buried fears to better put them to light. It is with a dark humor that they intensely explore life and death in strange and destabilizing situations.

In « If I Die », 2013, new artwork realized for their first exhibition in the gallery, the artists now deal with the intimate.

This piece is composed of two elements. We first discover a video in which Peng Yu’s mother tells what her life after death will be like. In a quasi-monologue of 14 minutes – an off voice speaks only three times briefly- she tells us her likely rebirth as a giant bird free of everything.

This story which is at the same time serious, funny and poetic has inspired the artists for the second part of the piece: a great sculpture representing a woman, after death, flying above us, holding with a leash giant fish, accompagnied in her trip by a sea of birds.
.
.
.
.
.
.
.
.
source: nlcafe

Egy pekingi művész, Pengyu, alkotótársával, Sunyuannal közösen készítette ezt a különleges hangulatú installációt, elhunyt édesanyja emlékére. Az idős asszony a halála előtt, egy videofelvételen beszélt arról, milyennek képzeli a túlvilágot, illetve az esetleges reinkarnációt. Pengyu az édesanyja által elmondottakat jelenítette meg a teljes termet betöltő alkotásban. A Ha meghalok című műben megjelenik a művész édesanyjának figurája, aki madarak és tengeri élőlények társaságában lebeg, békésen.
.
.
.
.
.
.
.
source: technews

Художници от Пекин показаха произведение на изкуството, което пресъздава идеалната визия на задгробния живот, видян през очите на майката. Творбата на Сън Юан и Пенг Ю, озаглавена Скъпи (Dear), е изложена в парижката „Galerie Perrotin”. Концепцията датира още през 90-те години на миналия век, а днешната изява е в памет на починалата майка на Пенг Ю, съобщи Rocket News.
Лични мнения на жената са записани във видео интервю. В него тя говори за това, което се надява да види от „другата страна”. Майката на твореца вярва в уникалната среда на задгробния живот и очаква с нетърпение да се прероди.

Смелата жена признава, че смъртта е най-вече психологически проблем, страх. Но тя не се страхува от смъртта, защото вярва в прераждането. Майката смята също, че няма да се върне на земята като създание, обвързано с планетата, а ще лети и изпитва истинската свобода.

Нейните идеи са взети от двамата художници и превърнати в една невероятна творба. Физическото представяне в парижката галерия създава усещане за емоциите, оставени от покойната душа.
Жената се намира в средата на сцената, заобиколена от цветя и летящи същества, точно както е искала. Със сигурност майката на Пенг Ю би се гордяла с тази творческа инсталация, представяща уникален поглед към задгробния живот.
.
.
.
.
.
.
.
source: saatchigallery

Sun Yuan and Peng Yu are two of China’s most controversial artists, renown for working with extreme materials such as human fat tissue, live animals, and baby cadavers to deal with issues of perception, death, and the human condition. In Old Person’s Home Sun & Peng present a shocking scene of an even more grotesque kind. Hilariously wicked, their satirical models of decrepit OAPS look suspiciously familiar to world leaders, long crippled and impotent, left to battle it out in true geriatric style. Placed in electric wheelchairs, the withered, toothless, senile, and drooling, are set on a collision course for harmless ‘skirmish’ as they roll about the gallery at snail’s pace, crashing into each other at random in a grizzly parody of the U.N.dead.
.
.
.
.
.
.
.
.
source: culturacolectiva

Sun Yuan & Peng Yu son dos artistas conceptuales quienes reflexionan sobre los ciclos de la vida, materializando la abstracción del principio y fin de la efímera existencia humana. Conocidos por sus obras extremistas, la controversia de su obra hiperrealista se debe a que usan materiales pocos convencionales como el tejido humano, animales vivos y cadáveres de bebé para desafiar la percepción del público que los admira. En moldes satíricos plasman la condición humana del cuerpo como el mejor testigo del inevitable paso del tiempo; la linealidad dimensionada entre la niñez, la adolescencia, adultez hasta la vida senil y la ineludible muerte se confrontan en interactivas instalaciones que cuestionan la violencia, la falta de comunicación en el pluralismo cultural y los conceptos de orden.

Graduados de la Academia Central de Bellas Artes en el departamento de pintura en óleo de Beijing, y con más de una década de carrera, han expuesto tanto de manera individual como colectiva no sólo en su natal China, también en diferentes museos alrededor del mundo; desde inicio de los años 90 trabajan desde su estudio en Beijing. A través de sus diferentes instalaciones, los artistas intentan decir a cada uno de los espectadores que la falta de comunicación y la irreversibilidad de la muerte transforma todos los roles comunes en la vida, los que pueden ser ignorados y descartados según la sociedad en la que se viva.